21 oct 2011, 17:39

Хармония

  Poesía
653 0 2

в скалите разбиват се вълни

забравих си шапката на брега

забравата пише върху пясък

романа на моя живот

там край морето роден ли бях

или измислих си този свят

нощни звуци умират цикади

в дъждовни поля бродя сам

и този ден залязва в синьото безбрежие

къде се скри вечността

пада първото бяло като танц над заспало море

красиво е и малко мрачно

не бой се сгуши се в мен когато сме двама

студът няма сила над телата ни  в мен се сгуши

някой пее  където земята докосва морето

зимна хармония

далеч от реалността сезони не съществуват

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...