Хармония
654
0
2
в скалите разбиват се вълни
забравих си шапката на брега
забравата пише върху пясък
романа на моя живот
там край морето роден ли бях
или измислих си този свят
нощни звуци умират цикади
в дъждовни поля бродя сам
и този ден залязва в синьото безбрежие
къде се скри вечността
пада първото бяло като танц над заспало море
красиво е и малко мрачно
не бой се сгуши се в мен когато сме двама
студът няма сила над телата ни в мен се сгуши
някой пее където земята докосва морето
зимна хармония
далеч от реалността сезони не съществуват
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Карлос Димостракиос Все права защищены
