10 ago 2012, 19:24

... Хартията е пожълтяла...

  Poesía
550 0 2

...ХАРТИЯТА Е ПОЖЪЛТЯЛА...

 

Спомням си как

обичах да крия

от сутрин до мрак

таз жълта хартия...

 

Спомням си всичките дни,

пълна е страница всяка

с мойте тайни сълзи, суетнѝ,

описани тихо във мрака...

 

Тез дни, те бързо летят -

хартията е пожълтяла.

Очите ми бързо четат

с кого на какво съм се смяла...

 

Тез жълтите листи, дет' бели

ги сварих и писах във тях,

те зад корици дебели

пазят моите тайни и смях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...