10.08.2012 г., 19:24

... Хартията е пожълтяла...

548 0 2

...ХАРТИЯТА Е ПОЖЪЛТЯЛА...

 

Спомням си как

обичах да крия

от сутрин до мрак

таз жълта хартия...

 

Спомням си всичките дни,

пълна е страница всяка

с мойте тайни сълзи, суетнѝ,

описани тихо във мрака...

 

Тез дни, те бързо летят -

хартията е пожълтяла.

Очите ми бързо четат

с кого на какво съм се смяла...

 

Тез жълтите листи, дет' бели

ги сварих и писах във тях,

те зад корици дебели

пазят моите тайни и смях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...