...ХАРТИЯТА Е ПОЖЪЛТЯЛА...
Спомням си как
обичах да крия
от сутрин до мрак
таз жълта хартия...
Спомням си всичките дни,
пълна е страница всяка
с мойте тайни сълзи, суетнѝ,
описани тихо във мрака...
Тез дни, те бързо летят -
хартията е пожълтяла.
Очите ми бързо четат
с кого на какво съм се смяла...
Тез жълтите листи, дет' бели
ги сварих и писах във тях,
те зад корици дебели
пазят моите тайни и смях...
© Ралица Костова All rights reserved.