rali2000 (Ралица Костова) rali2000 (Ралица Костова)
1 165
Aug 10, 2012, 7:24 PM

... Хартията е пожълтяла...

  Poetry
549 0 2

...ХАРТИЯТА Е ПОЖЪЛТЯЛА...

 

Спомням си как

обичах да крия

от сутрин до мрак

таз жълта хартия...

 

Спомням си всичките дни,

пълна е страница всяка

с мойте тайни сълзи, суетнѝ,

описани тихо във мрака...

 

Тез дни, те бързо летят -

хартията е пожълтяла.

Очите ми бързо четат

с кого на какво съм се смяла...

 

Тез жълтите листи, дет' бели

ги сварих и писах във тях,

те зад корици дебели

пазят моите тайни и смях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0