17 may 2014, 0:03

Хазарт

  Poesía
929 0 6

Добре ти е, разбирам, и без мене.
Не ти е нужно моето обичане.
Тогава ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубих вече в тичане,
в надбягване с минутите и дните
и в гонене на бързащите влакове...
но съм устроена да искам всичко
и много трудно да понасям чакане.
Обаче днес задъхана съм леко
от празното преследване на вятъра.
И в случай че ти липсвам, съм далеко -
отидох там, където съм очаквана.
Че прекалих - залагах и загубих,
защото все играех с бити карти,
но мисля да престана да съм друга -
на първо време спирам със хазарта.

 

Ти, който всеки път си пожелавах,
с очи от необятни небеса,
с ръце от нежни струни топлина,
и със сърце, тъкано в светлина...
Ти, на когото всеки път залагах,
щастлив ще си навсякъде в света.

 

Добре ще си! И с мене, и без мене.
Не, нямаш нужда от това обичане.
Разбирам... Ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубила съм в тичане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечни благодарности на всички 🪷
  • Уби , уби
  • Хей, умолявам те...преди напълно да обърнеш гръб
    и кажеш стига на хазарта
    хвърли ми поглед, през тълпата
    залагайки в това което виждаш
    своята последна карта
    не, не обещавам тук тържествено,
    че няма пак, отново да загубиш,
    ала поне със мене времето си
    няма да си губиш
    и не че вдявам много от любов
    поне не съм
    простак,
    творец на думи просто
    или като повечето в ОТКРОВЕННО
    търсещи изяви, ръкопляскания и себепохвали...сноб
  • Браво!
  • Браво! Рядко оценявам, но ще ти "завъртя" една шестица!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...