17 may 2014, 0:03

Хазарт

  Poesía
927 0 6

Добре ти е, разбирам, и без мене.
Не ти е нужно моето обичане.
Тогава ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубих вече в тичане,
в надбягване с минутите и дните
и в гонене на бързащите влакове...
но съм устроена да искам всичко
и много трудно да понасям чакане.
Обаче днес задъхана съм леко
от празното преследване на вятъра.
И в случай че ти липсвам, съм далеко -
отидох там, където съм очаквана.
Че прекалих - залагах и загубих,
защото все играех с бити карти,
но мисля да престана да съм друга -
на първо време спирам със хазарта.

 

Ти, който всеки път си пожелавах,
с очи от необятни небеса,
с ръце от нежни струни топлина,
и със сърце, тъкано в светлина...
Ти, на когото всеки път залагах,
щастлив ще си навсякъде в света.

 

Добре ще си! И с мене, и без мене.
Не, нямаш нужда от това обичане.
Разбирам... Ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубила съм в тичане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечни благодарности на всички 🪷
  • Уби , уби
  • Хей, умолявам те...преди напълно да обърнеш гръб
    и кажеш стига на хазарта
    хвърли ми поглед, през тълпата
    залагайки в това което виждаш
    своята последна карта
    не, не обещавам тук тържествено,
    че няма пак, отново да загубиш,
    ала поне със мене времето си
    няма да си губиш
    и не че вдявам много от любов
    поне не съм
    простак,
    творец на думи просто
    или като повечето в ОТКРОВЕННО
    търсещи изяви, ръкопляскания и себепохвали...сноб
  • Браво!
  • Браво! Рядко оценявам, но ще ти "завъртя" една шестица!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...