17.05.2014 г., 0:03

Хазарт

921 0 6

Добре ти е, разбирам, и без мене.
Не ти е нужно моето обичане.
Тогава ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубих вече в тичане,
в надбягване с минутите и дните
и в гонене на бързащите влакове...
но съм устроена да искам всичко
и много трудно да понасям чакане.
Обаче днес задъхана съм леко
от празното преследване на вятъра.
И в случай че ти липсвам, съм далеко -
отидох там, където съм очаквана.
Че прекалих - залагах и загубих,
защото все играех с бити карти,
но мисля да престана да съм друга -
на първо време спирам със хазарта.

 

Ти, който всеки път си пожелавах,
с очи от необятни небеса,
с ръце от нежни струни топлина,
и със сърце, тъкано в светлина...
Ти, на когото всеки път залагах,
щастлив ще си навсякъде в света.

 

Добре ще си! И с мене, и без мене.
Не, нямаш нужда от това обичане.
Разбирам... Ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубила съм в тичане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечни благодарности на всички 🪷
  • Уби , уби
  • Хей, умолявам те...преди напълно да обърнеш гръб
    и кажеш стига на хазарта
    хвърли ми поглед, през тълпата
    залагайки в това което виждаш
    своята последна карта
    не, не обещавам тук тържествено,
    че няма пак, отново да загубиш,
    ала поне със мене времето си
    няма да си губиш
    и не че вдявам много от любов
    поне не съм
    простак,
    творец на думи просто
    или като повечето в ОТКРОВЕННО
    търсещи изяви, ръкопляскания и себепохвали...сноб
  • Браво!
  • Браво! Рядко оценявам, но ще ти "завъртя" една шестица!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...