Хазарт
Дъждът вали, не спира!
Вятър стене в гъстата гора!
Скитник в дрипи тихо се е сгушил,
под короната на сто годишен дъб.
Разтърква длани, вдига си яката.
Студът пронизва го, като стрела.
Проклина Бога за съдбата,
оставила го в нищета.
А бяха хубави години!
Не бе лишен от земните блага.
Не знаеше какво е да си беден,
но живота си той проигра.
Хазарт, жени и скъпи питиета,
бе част от неговите дни.
Но в миг обърна се късмета
и той остана без пари!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados
