Дъждът вали, не спира!
Вятър стене в гъстата гора!
Скитник в дрипи тихо се е сгушил,
под короната на сто годишен дъб.
Разтърква длани, вдига си яката.
Студът пронизва го, като стрела.
Проклина Бога за съдбата,
оставила го в нищета.
А бяха хубави години!
Не бе лишен от земните блага.
Не знаеше какво е да си беден,
но живота си той проигра.
Хазарт, жени и скъпи питиета,
бе част от неговите дни.
Но в миг обърна се късмета
и той остана без пари!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
