Дъждът вали, не спира!
Вятър стене в гъстата гора!
Скитник в дрипи тихо се е сгушил,
под короната на сто годишен дъб.
Разтърква длани, вдига си яката.
Студът пронизва го, като стрела.
Проклина Бога за съдбата,
оставила го в нищета.
А бяха хубави години!
Не бе лишен от земните блага.
Не знаеше какво е да си беден,
но живота си той проигра.
Хазарт, жени и скъпи питиета,
бе част от неговите дни.
Но в миг обърна се късмета
и той остана без пари!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
