May 5, 2011, 9:05 PM

Хазарт 

  Poetry » Other
958 0 4

Дъждът вали, не спира!

Вятър стене в гъстата гора!

Скитник в дрипи тихо се е сгушил,

под короната на сто годишен дъб.

Разтърква длани, вдига си яката.

Студът пронизва го, като стрела.

Проклина Бога за съдбата,

оставила го в нищета.

А бяха хубави години!

Не бе лишен от земните блага.

Не знаеше какво е да си беден,

но живота си той проигра.

Хазарт, жени и скъпи питиета,

бе част от неговите дни.

Но в миг обърна се късмета

и той остана без пари!

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??