Patrizzia (Надежда Ангелова)
2061 18141
5 abr 2024, 22:22

Hебето е на хвърлей, ей го – близо 

  Poesía » Filosófica
119 1 2

Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха,
звездите само правеха ми шатра...
В копнежа си за обич, дом и стряха,
изпращах ден – прегърбен просяк патрав.

 

И в шепата му вчерашно коматче,
в очите му – от утрешната лудост...
Надежда съм и знам, че чака чудо,
затуй не го научих как се плаче.
И ето днес стоим, белее пътя,
небето е на хвърлей, ей го – близо
и просякът облича нова риза,
та в пазвата ѝ любовта да скъта...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тази мисъл ме усмихва, Красе. Има ли гнояща рана се изрязва до здрава плът. Кървят смъртоносно тези, които крият раните и от себе си. Разфилософства ме, Красимирооооо.
  • „Сякаш почти сме щастливи под слънцето,
    а всъщност кървим смъртоносно
    от рани, за които не знаем.“
Propuestas
: ??:??