Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
5.04.2024 г., 22:22 ч.

Hебето е на хвърлей, ей го – близо 

  Поезия » Философска
238 1 1

Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха,
звездите само правеха ми шатра...
В копнежа си за обич, дом и стряха,
изпращах ден – прегърбен просяк патрав.

 

И в шепата му вчерашно коматче,
в очите му – от утрешната лудост...
Надежда съм и знам, че чака чудо,
затуй не го научих как се плаче.
И ето днес стоим, белее пътя,
небето е на хвърлей, ей го – близо
и просякът облича нова риза,
та в пазвата ѝ любовта да скъта...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тази мисъл ме усмихва, Красе. Има ли гнояща рана се изрязва до здрава плът. Кървят смъртоносно тези, които крият раните и от себе си. Разфилософства ме, Красимирооооо.
Предложения
: ??:??