Hебето е на хвърлей, ей го – близо - verses: Phylosophy by Patrizzia (Надежда Ангелова)

Apr 5, 2024, 10:22 PM

Hебето е на хвърлей, ей го – близо

Poetry » Phylosophy

241 1 1

Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха,
звездите само правеха ми шатра...
В копнежа си за обич, дом и стряха,
изпращах ден – прегърбен просяк патрав.

И в шепата му вчерашно коматче,
в очите му – от утрешната лудост...
Надежда съм и знам, че чака чудо,
затуй не го научих как се плаче.
И ето днес стоим, белее пътя,
небето е на хвърлей, ей го – близо
и просякът облича нова риза,
та в пазвата ѝ любовта да скъта...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-04-06T10:04:29+03:00

Тази мисъл ме усмихва, Красе. Има ли гнояща рана се изрязва до здрава плът. Кървят смъртоносно тези, които крият раните и от себе си. Разфилософства ме, Красимирооооо.