30 dic 2007, 22:14

Хей, щастие!

  Poesía
1.4K 0 16

  На един приятел

 

Хей, щастие! Случайно те намерих.

И отначало даже щях да те подмина.

Защо не спомена, че търсиш мене?

Че просто трябва да се спра и да те имам.

 

Хей, щастие, защо от теб изгряват

най-топлите лъчи на добрината?

И най-красивите усмивки ме огряват

навсякъде между небето и земята?!

 

Хей, щастие, тъгата ти ме пари

щом вечерта край тебе се промъква

и лунно съществото ти изгаря,

и замъглено погледът помръква.

 

Хей, щастие. Във себе си те нося,

тупти сърцето ми в спокойна светлина.

Ти даде отговор на хиляди въпроси

и възроди у мен усещането за жена.

 

Не давам на тъгата позволение

да те загърне с тъмната си дреха.

И няма сила, съд или знамение

да ми попречат да съм твоята утеха.

 

Хей, щастие, подавам ти ръката си

и те докосвам с най-добрите свои мисли.

Където и да тръгнеш след съдбата си

знай, винаги за теб ще бъда истинска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз не търсех щастие,то неусетно поседна до мен,не разбрах че е там,и си тръгна неощаквано и бързо.

    Не давам на тъгата позволение
    да те загърне с тъмната си дреха.
    И няма сила, съд или знамение
    да ми попречат да съм твоята утеха.

    Много силно.Пази щастието си когато го има,защото може твърде скоро да си замине.

  • бъди!*
  • Хей Щастие ти пожелавам от все сърце!
  • Чудесно Цвети...Невероятно талантливо и искрено...
  • Хей, щастие,
    бъди винаги до Цвети!
    Наистина хубав стих!
    СЛАВИ

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...