30.12.2007 г., 22:14

Хей, щастие!

1.4K 0 16

  На един приятел

 

Хей, щастие! Случайно те намерих.

И отначало даже щях да те подмина.

Защо не спомена, че търсиш мене?

Че просто трябва да се спра и да те имам.

 

Хей, щастие, защо от теб изгряват

най-топлите лъчи на добрината?

И най-красивите усмивки ме огряват

навсякъде между небето и земята?!

 

Хей, щастие, тъгата ти ме пари

щом вечерта край тебе се промъква

и лунно съществото ти изгаря,

и замъглено погледът помръква.

 

Хей, щастие. Във себе си те нося,

тупти сърцето ми в спокойна светлина.

Ти даде отговор на хиляди въпроси

и възроди у мен усещането за жена.

 

Не давам на тъгата позволение

да те загърне с тъмната си дреха.

И няма сила, съд или знамение

да ми попречат да съм твоята утеха.

 

Хей, щастие, подавам ти ръката си

и те докосвам с най-добрите свои мисли.

Където и да тръгнеш след съдбата си

знай, винаги за теб ще бъда истинска.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз не търсех щастие,то неусетно поседна до мен,не разбрах че е там,и си тръгна неощаквано и бързо.

    Не давам на тъгата позволение
    да те загърне с тъмната си дреха.
    И няма сила, съд или знамение
    да ми попречат да съм твоята утеха.

    Много силно.Пази щастието си когато го има,защото може твърде скоро да си замине.

  • бъди!*
  • Хей Щастие ти пожелавам от все сърце!
  • Чудесно Цвети...Невероятно талантливо и искрено...
  • Хей, щастие,
    бъди винаги до Цвети!
    Наистина хубав стих!
    СЛАВИ

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...