Хей, щастие!
На един приятел
Хей, щастие! Случайно те намерих.
И отначало даже щях да те подмина.
Защо не спомена, че търсиш мене?
Че просто трябва да се спра и да те имам.
Хей, щастие, защо от теб изгряват
най-топлите лъчи на добрината?
И най-красивите усмивки ме огряват
навсякъде между небето и земята?!
Хей, щастие, тъгата ти ме пари
щом вечерта край тебе се промъква
и лунно съществото ти изгаря,
и замъглено погледът помръква.
Хей, щастие. Във себе си те нося,
тупти сърцето ми в спокойна светлина.
Ти даде отговор на хиляди въпроси
и възроди у мен усещането за жена.
Не давам на тъгата позволение
да те загърне с тъмната си дреха.
И няма сила, съд или знамение
да ми попречат да съм твоята утеха.
Хей, щастие, подавам ти ръката си
и те докосвам с най-добрите свои мисли.
Където и да тръгнеш след съдбата си
знай, винаги за теб ще бъда истинска.
© Цвети Пеева All rights reserved.
