Вещица съм. С шапка островърха,
яхам празнично метлата,
отвари отровни в ръкава си пъхам,
вятър от север ми развява косата.

Вампир съм. С черно наметало,
из улички дебна девойки разсеяни,
да изсмуча кръвта им гореща от тялото.
Преди изгрев в ковчег ще се скрия навреме.

Принцеса съм. Капризна, русокоса,
с букли и много кринолин,
от бала си тръгвам с единия крак боса,
за да намеря кой да ми стане любим.

Призрак съм. Живея по тавани
 и бледа танцувам край полилея,
разливам се из лунни сияния,
тайнствено в полунощ се смея.

И още хиляда мои “аз”
днес имам повод да не крия,
да съм различна и друга на глас,
да бъда безумна, безкрайна, магия.

И днес, в на Хелоуин мрака
с облекчение свалям маска сериозна,
 да ти кажа, любов, че още те чакам
и някой ден пак ще се влюбя фамозно.

31.10.2013 г.
гр. Сопот