Oct 31, 2013, 9:38 PM

Хелоуин

  Poetry » Other
556 0 0

Вещица съм. С шапка островърха,
яхам празнично метлата,
отвари отровни в ръкава си пъхам,
вятър от север ми развява косата.

Вампир съм. С черно наметало,
из улички дебна девойки разсеяни,
да изсмуча кръвта им гореща от тялото.
Преди изгрев в ковчег ще се скрия навреме.

Принцеса съм. Капризна, русокоса,
с букли и много кринолин,
от бала си тръгвам с единия крак боса,
за да намеря кой да ми стане любим.

Призрак съм. Живея по тавани
 и бледа танцувам край полилея,
разливам се из лунни сияния,
тайнствено в полунощ се смея.

И още хиляда мои “аз”
днес имам повод да не крия,
да съм различна и друга на глас,
да бъда безумна, безкрайна, магия.

И днес, в на Хелоуин мрака
с облекчение свалям маска сериозна,
 да ти кажа, любов, че още те чакам
и някой ден пак ще се влюбя фамозно.


31.10.2013 г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...