31.10.2013 г., 21:38

Хелоуин

552 0 0

Вещица съм. С шапка островърха,
яхам празнично метлата,
отвари отровни в ръкава си пъхам,
вятър от север ми развява косата.

Вампир съм. С черно наметало,
из улички дебна девойки разсеяни,
да изсмуча кръвта им гореща от тялото.
Преди изгрев в ковчег ще се скрия навреме.

Принцеса съм. Капризна, русокоса,
с букли и много кринолин,
от бала си тръгвам с единия крак боса,
за да намеря кой да ми стане любим.

Призрак съм. Живея по тавани
 и бледа танцувам край полилея,
разливам се из лунни сияния,
тайнствено в полунощ се смея.

И още хиляда мои “аз”
днес имам повод да не крия,
да съм различна и друга на глас,
да бъда безумна, безкрайна, магия.

И днес, в на Хелоуин мрака
с облекчение свалям маска сериозна,
 да ти кажа, любов, че още те чакам
и някой ден пак ще се влюбя фамозно.


31.10.2013 г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....