9 jul 2019, 15:31

Хелоуин

967 0 0

Като пукната, тиквата смее се жълто,
белите семки показва - ченета със зъби.
Зрели пъпки, напърчила гордо, опъва
и твърди с тънки усни, че сънят й се сбъдва.

В календара си цветен Хелуин тя празнува,
(по възможност да бъде всеки ден й се иска) - 
с пудра захар поръсва същността си сурова
и си шушне, че точно такава е истинска.

Всеки Хелуин неин е, ражда се в него.
А когато далеч е, отново го спретва - 
и наместо любовник, издълбава фенери,
та главата си куха да направи да свети.

Засиява с лице с не-очи, а през дупки, 
кехлибарени залези топлят съня й.
Ала котката в миг я добарва и хуква,
затъркаля я с лапи под миндера във дъното. 

Като пукната, тиквата смее се жълто,
до цукалото спряла чело уморено - 
и дано я погалят по-бързо с метлата,
да излезе на светло, отново родена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...