Като пукната, тиквата смее се жълто,
белите семки показва - ченета със зъби.
Зрели пъпки, напърчила гордо, опъва
и твърди с тънки усни, че сънят й се сбъдва.

В календара си цветен Хелуин тя празнува,
(по възможност да бъде всеки ден й се иска) - 
с пудра захар поръсва същността си сурова
и си шушне, че точно такава е истинска.

Всеки Хелуин неин е, ражда се в него.
А когато далеч е, отново го спретва - 
и наместо любовник, издълбава фенери,
та главата си куха да направи да свети.

Засиява с лице с не-очи, а през дупки, 
кехлибарени залези топлят съня й.
Ала котката в миг я добарва и хуква,
затъркаля я с лапи под миндера във дъното. 

Като пукната, тиквата смее се жълто,
до цукалото спряла чело уморено - 
и дано я погалят по-бързо с метлата,
да излезе на светло, отново родена.