3 sept 2009, 22:48

Хензел и Гретел

  Poesía » Otra
1.1K 0 11

Хлапе, не хвърляй камъчета бели.
Не помагат.
Ще се изгубиш в тилилейски пущинак.
Светулките с фалшивите фенери
ще мигнат два пъти, а после - мрак.

Учи очите си на тъмнина.
Да виждаш совите, чакалите, скалите
над мъртви махали, останали без имена.
Да виждаш извора в следата от копито
на някоя съвсем загубена сърна.

… И кръчмата, където страстите кипят...
След пета чаша, всичко ще е мътно
и римите като винарки ще те връхлетят...
Хралупата на думите е толкова уютна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъкааа, мъкааа...липсваш ми. ;о) Много ми е Хензелско. ;о)
    Свършиха ми камъчетата, а и не мога да намеря пътя наобратно
    до хралупата с думите.
    Гуш,
    Катеричка Рунтавелка ;о)
  • Уютната хралупа има нужда от топлина. Благодаря ви.
  • Уютно е! Благодаря!
  • Браво, daik!
  • Хралупата на думите е толкова уютна...
    ...като утроба

    много хубаво стихотворение, дайк

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...