3.09.2009 г., 22:48

Хензел и Гретел

1.1K 0 11

Хлапе, не хвърляй камъчета бели.
Не помагат.
Ще се изгубиш в тилилейски пущинак.
Светулките с фалшивите фенери
ще мигнат два пъти, а после - мрак.

Учи очите си на тъмнина.
Да виждаш совите, чакалите, скалите
над мъртви махали, останали без имена.
Да виждаш извора в следата от копито
на някоя съвсем загубена сърна.

… И кръчмата, където страстите кипят...
След пета чаша, всичко ще е мътно
и римите като винарки ще те връхлетят...
Хралупата на думите е толкова уютна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъкааа, мъкааа...липсваш ми. ;о) Много ми е Хензелско. ;о)
    Свършиха ми камъчетата, а и не мога да намеря пътя наобратно
    до хралупата с думите.
    Гуш,
    Катеричка Рунтавелка ;о)
  • Уютната хралупа има нужда от топлина. Благодаря ви.
  • Уютно е! Благодаря!
  • Браво, daik!
  • Хралупата на думите е толкова уютна...
    ...като утроба

    много хубаво стихотворение, дайк

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...