Нощни пеперуди в танц зловещ

с жестоката завихрена фуния,

която ги засмуква в луд водовъртеж...

В небитие от мисли – и униние.

Неми сенки в мълчаливите поля –

злото никога не се спотайва в тях.

С татуирана мъртвешката глава,

пак любов струи от ирисите ù... И страх.

Всеки нощен преход е осеян със премеждия –

тягостни раздели и нестихващи раздори.

Няма сън, във който да се случат две неща –

да пристегна топлината от пустинното ù тяло. За да ù се моля.  

ТЯ е само моя.