Хербарий
Нощни пеперуди в танц зловещ
с жестоката завихрена фуния,
която ги засмуква в луд водовъртеж...
В небитие от мисли – и униние.
Неми сенки в мълчаливите поля –
злото никога не се спотайва в тях.
С татуирана мъртвешката глава,
пак любов струи от ирисите ù... И страх.
Всеки нощен преход е осеян със премеждия –
тягостни раздели и нестихващи раздори.
Няма сън, във който да се случат две неща –
да пристегна топлината от пустинното ù тяло. За да ù се моля.
ТЯ е само моя.
© Константин Дренски All rights reserved.
Прекрасен изказ.