9 mar 2016, 15:42

ххх 1 

  Poesía » Otra
377 0 3

 

                                                На Емо

Като змùя е хладна скръбта.

Как е лепкаво нейното тяло!

Самота. Пустота. Пустота.

И безсмислица - всяко начало.

 

Без криле са сълзùте. Без глас.

И небето е кално-ръждиво.

Ти издъхна до мене, а аз

не повярвах, че още съм жива.

 

И пропаднах сред черни води.

Черен вятър във пропаст ме прати.

Търся някаква малки следи

да се вкопча поне в любовта ти.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??