ххх 1
На Емо
Като змùя е хладна скръбта.
Как е лепкаво нейното тяло!
Самота. Пустота. Пустота.
И безсмислица - всяко начало.
Без криле са сълзùте. Без глас.
И небето е кално-ръждиво.
Ти издъхна до мене, а аз
не повярвах, че още съм жива.
И пропаднах сред черни води.
Черен вятър във пропаст ме прати.
Търся някаква малки следи
да се вкопча поне в любовта ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
