На Емо
Като змùя е хладна скръбта.
Как е лепкаво нейното тяло!
Самота. Пустота. Пустота.
И безсмислица - всяко начало.
Без криле са сълзùте. Без глас.
И небето е кално-ръждиво.
Ти издъхна до мене, а аз
не повярвах, че още съм жива.
И пропаднах сред черни води.
Черен вятър във пропаст ме прати.
Търся някаква малки следи
да се вкопча поне в любовта ти.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
