ххх

Poesía » Otra

710 0 2

Самовзривяват се чувствата

в космическа пустота.

Да си простиш сам - изкуство е -

премислена суета.

Във нараненото минало

души безшумно кръжат -

неволни сенки изстинали.

Мечти във плен ни държат.

Спомени - плахи несретници,

в тих полутранс ни следят.

Страсти - излъгани клетници,

над щастието ни бдят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

jelyuena (Елена Желева)

"Да си простиш сам - изкуство е", но трябва да продължаваме напред без чувство за вина. Близък до усещанията ми стих, поздрави!

2010-05-09T18:54:04+03:00
vita65 (Виолета Арнаудова)

Да се отърсим от спомени и излъгани страсти и да гледаме по-ведро и с надежда напред!Това си го пожелавам и на себе си!Поздрав!

2010-05-08T10:47:22+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0