8 may 2010, 1:25

ххх 

  Poesía » Otra
487 0 2

Самовзривяват се чувствата

в космическа пустота.

Да си простиш сам - изкуство е -

премислена суета.

 

Във нараненото минало

души безшумно кръжат -

неволни сенки изстинали.

Мечти във плен ни държат.

 

Спомени - плахи несретници,

в тих полутранс ни следят.

Страсти - излъгани клетници,

над щастието ни бдят...

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Да си простиш сам - изкуство е", но трябва да продължаваме напред без чувство за вина. Близък до усещанията ми стих, поздрави!
  • Да се отърсим от спомени и излъгани страсти и да гледаме по-ведро и с надежда напред!Това си го пожелавам и на себе си!Поздрав!
Propuestas
: ??:??