ххх

Poetry » Other

715 0 2

Самовзривяват се чувствата

в космическа пустота.

Да си простиш сам - изкуство е -

премислена суета.

Във нараненото минало

души безшумно кръжат -

неволни сенки изстинали.

Мечти във плен ни държат.

Спомени - плахи несретници,

в тих полутранс ни следят.

Страсти - излъгани клетници,

над щастието ни бдят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

jelyuena (Елена Желева)

"Да си простиш сам - изкуство е", но трябва да продължаваме напред без чувство за вина. Близък до усещанията ми стих, поздрави!

2010-05-09T18:54:04+03:00
vita65 (Виолета Арнаудова)

Да се отърсим от спомени и излъгани страсти и да гледаме по-ведро и с надежда напред!Това си го пожелавам и на себе си!Поздрав!

2010-05-08T10:47:22+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0