13 jun 2007, 9:56

ХХХ

  Poesía
793 0 8
 

бих искал да те видя пак

като в онази нощ

когато всичко беше непринудено

и здрача беше пурпурен

а диамантите по

кадифената ти рокля

се надсмиваха

над скъсаните ми обувки


унилият разкош на плюшени завеси

звъна на чаши

и учтивите усмивки

на приятелите

подсказваха

къде е мястото ми

в този театър


и аз съм тук -


бунтарят в рампата

брадясалият бард

одързостилият се парий

алчният ловец на бисери

ловкият крадец на щастие

неловък

нежелан

и неуместен

клоун

и твой приятел

чакам те

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...