13 jun 2007, 9:56

ХХХ

  Poesía
799 0 8
 

бих искал да те видя пак

като в онази нощ

когато всичко беше непринудено

и здрача беше пурпурен

а диамантите по

кадифената ти рокля

се надсмиваха

над скъсаните ми обувки


унилият разкош на плюшени завеси

звъна на чаши

и учтивите усмивки

на приятелите

подсказваха

къде е мястото ми

в този театър


и аз съм тук -


бунтарят в рампата

брадясалият бард

одързостилият се парий

алчният ловец на бисери

ловкият крадец на щастие

неловък

нежелан

и неуместен

клоун

и твой приятел

чакам те

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...