Jun 13, 2007, 9:56 AM

ХХХ

  Poetry
797 0 8
 

бих искал да те видя пак

като в онази нощ

когато всичко беше непринудено

и здрача беше пурпурен

а диамантите по

кадифената ти рокля

се надсмиваха

над скъсаните ми обувки


унилият разкош на плюшени завеси

звъна на чаши

и учтивите усмивки

на приятелите

подсказваха

къде е мястото ми

в този театър


и аз съм тук -


бунтарят в рампата

брадясалият бард

одързостилият се парий

алчният ловец на бисери

ловкият крадец на щастие

неловък

нежелан

и неуместен

клоун

и твой приятел

чакам те

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...