laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
21 nov 2015, 19:22  

ххх 

  Poesía
493 1 4

Янтареното котешко в зениците 

просветва тихо като код зелен

и аз разбирам шепота на птиците,

но не разбирам самотата в мен.

 

Неканена се вмъквам в чужди погледи,

а синята прозрачност на нощта

се взира в мен. И строгите ù огледи

ме карат ненадейно да крещя.

 

Изгубвам се недоразбрана, алена,

простила непростимото дори.

След мен остава нежността запалена

във две очи безмълвно да гори.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??