laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
21 нояб. 2015 г., 19:22  

ххх 

  Поэзия
492 1 4

Янтареното котешко в зениците 

просветва тихо като код зелен

и аз разбирам шепота на птиците,

но не разбирам самотата в мен.

 

Неканена се вмъквам в чужди погледи,

а синята прозрачност на нощта

се взира в мен. И строгите ù огледи

ме карат ненадейно да крещя.

 

Изгубвам се недоразбрана, алена,

простила непростимото дори.

След мен остава нежността запалена

във две очи безмълвно да гори.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??