ххх
Янтареното котешко в зениците
просветва тихо като код зелен
и аз разбирам шепота на птиците,
но не разбирам самотата в мен.
Неканена се вмъквам в чужди погледи,
а синята прозрачност на нощта
се взира в мен. И строгите ù огледи
ме карат ненадейно да крещя.
Изгубвам се недоразбрана, алена,
простила непростимото дори.
След мен остава нежността запалена
във две очи безмълвно да гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
