laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
21.11.2015 г., 19:22 ч.  

ххх 

  Поезия
491 1 4

Янтареното котешко в зениците 

просветва тихо като код зелен

и аз разбирам шепота на птиците,

но не разбирам самотата в мен.

 

Неканена се вмъквам в чужди погледи,

а синята прозрачност на нощта

се взира в мен. И строгите ù огледи

ме карат ненадейно да крещя.

 

Изгубвам се недоразбрана, алена,

простила непростимото дори.

След мен остава нежността запалена

във две очи безмълвно да гори.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??