laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
Nov 21, 2015, 7:22 PM  

ххх 

  Poetry
489 1 4

Янтареното котешко в зениците 

просветва тихо като код зелен

и аз разбирам шепота на птиците,

но не разбирам самотата в мен.

 

Неканена се вмъквам в чужди погледи,

а синята прозрачност на нощта

се взира в мен. И строгите ù огледи

ме карат ненадейно да крещя.

 

Изгубвам се недоразбрана, алена,

простила непростимото дори.

След мен остава нежността запалена

във две очи безмълвно да гори.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??