10 ene 2016, 20:17

ххх 

  Poesía » Otra
544 0 6

В акустиката на душата

крещят измислени безумия.

Препуска хергеле от вятър

из пребледнели пълнолуния.

 

А мисълта ми се изгубва

във ирисите на звездите

и пие сянката ù смугла

любов и горест ненаситно.

 

Протягат дните чаша празна

с утайка - спомени мъгливи

и тегнат чумаво-заразни

предчувствията, че сме живи.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??