Jan 10, 2016, 8:17 PM

ххх 

  Poetry » Other
500 0 6

В акустиката на душата

крещят измислени безумия.

Препуска хергеле от вятър

из пребледнели пълнолуния.

 

А мисълта ми се изгубва

във ирисите на звездите

и пие сянката ù смугла

любов и горест ненаситно.

 

Протягат дните чаша празна

с утайка - спомени мъгливи

и тегнат чумаво-заразни

предчувствията, че сме живи.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??