ххх

Jan 10, 2016, 8:17 PM

Poetry » Other

585 0 6

В акустиката на душата
крещят измислени безумия.
Препуска хергеле от вятър
из пребледнели пълнолуния.
А мисълта ми се изгубва
във ирисите на звездите
и пие сянката ù смугла
любов и горест ненаситно.
Протягат дните чаша празна
с утайка - спомени мъгливи
и тегнат чумаво-заразни
предчувствията, че сме живи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ххх

Want to read more?

Random works