ххх

10.01.2016 г., 20:17 ч.

Поезия » Друга

584 0 6

В акустиката на душата
крещят измислени безумия.
Препуска хергеле от вятър
из пребледнели пълнолуния.
А мисълта ми се изгубва
във ирисите на звездите
и пие сянката ù смугла
любов и горест ненаситно.
Протягат дните чаша празна
с утайка - спомени мъгливи
и тегнат чумаво-заразни
предчувствията, че сме живи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ххх

Искате да прочетете повече?

Предложения