10.01.2016 г., 20:17 ч.

ххх 

  Поезия » Друга
498 0 6

В акустиката на душата

крещят измислени безумия.

Препуска хергеле от вятър

из пребледнели пълнолуния.

 

А мисълта ми се изгубва

във ирисите на звездите

и пие сянката ù смугла

любов и горест ненаситно.

 

Протягат дните чаша празна

с утайка - спомени мъгливи

и тегнат чумаво-заразни

предчувствията, че сме живи.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??