10 янв. 2016 г., 20:17

ххх 

  Поэзия » Другая
543 0 6

В акустиката на душата

крещят измислени безумия.

Препуска хергеле от вятър

из пребледнели пълнолуния.

 

А мисълта ми се изгубва

във ирисите на звездите

и пие сянката ù смугла

любов и горест ненаситно.

 

Протягат дните чаша празна

с утайка - спомени мъгливи

и тегнат чумаво-заразни

предчувствията, че сме живи.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??