ххх

5 feb 2016, 19:58

Poesía » De amor

467 0 4

Една неизмерима самота

на клуп завърза вчерашните мисли,

забули със тревожна сивота

мечтите ми и думите ми чисти.

Една неповторима слепота

попречи ми да видя върховете

и всяка непорочна красота

в цъфтежа на едно невинно цвете.

Един копнеж, от вятъра по-тих

ме разлюля и ми прошепна нежно,

че любовта, с която се простих,

ще ме застигне с кротка неизбежност.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.