laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K

5 feb 2016, 19:58

ххх

Poesía » De amor

672 0 4

Една неизмерима самота

на клуп завърза вчерашните мисли,

забули със тревожна сивота

мечтите ми и думите ми чисти.

Една неповторима слепота

попречи ми да видя върховете

и всяка непорочна красота

в цъфтежа на едно невинно цвете.

Един копнеж, от вятъра по-тих

ме разлюля и ми прошепна нежно,

че любовта, с която се простих,

ще ме застигне с кротка неизбежност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0