Feb 5, 2016, 7:58 PM

ххх 

  Poetry » Love
466 0 4

Една неизмерима самота

на клуп завърза вчерашните мисли,

забули със тревожна сивота

мечтите ми и думите ми чисти.

 

Една неповторима слепота

попречи ми да видя върховете

и всяка  непорочна красота

в цъфтежа на едно невинно цвете.

 

Един копнеж, от вятъра по-тих

ме разлюля и ми прошепна нежно,

че любовта, с която се простих,

ще ме застигне с кротка неизбежност.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??