Една неизмерима самота
на клуп завърза вчерашните мисли,
забули със тревожна сивота
мечтите ми и думите ми чисти.
Една неповторима слепота
попречи ми да видя върховете
и всяка непорочна красота
в цъфтежа на едно невинно цвете.
Един копнеж, от вятъра по-тих
ме разлюля и ми прошепна нежно,
че любовта, с която се простих,
ще ме застигне с кротка неизбежност.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
