5 февр. 2016 г., 19:58

ххх 

  Поэзия » Любовная
427 0 4

Една неизмерима самота

на клуп завърза вчерашните мисли,

забули със тревожна сивота

мечтите ми и думите ми чисти.

 

Една неповторима слепота

попречи ми да видя върховете

и всяка  непорочна красота

в цъфтежа на едно невинно цвете.

 

Един копнеж, от вятъра по-тих

ме разлюля и ми прошепна нежно,

че любовта, с която се простих,

ще ме застигне с кротка неизбежност.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??