Три тъжни гълъба тъжно мълчат.

Сигурно някой ги е разлюбил.

Перата им тъй тревожно стърчат -

нелепи сенки в прашния ъгъл.

Хора се спират - внезапно добри,

плахо търсят очите им неми.

Гледат смутени, с уплаха дори -

гълъби, паднали на колене.

Птиците унило гледат през тях,

някак безизразно, равнодушно,

сякаш неволно са сторили грях

и сега искат да са послушни.

Въпрос от упор. И без послеслов.

Умират днес в живота себичен

даже птици от несподелена любов.

Ти оставаш ли безразличен?