Три тъжни гълъба тъжно мълчат.
Сигурно някой ги е разлюбил.
Перата им тъй тревожно стърчат -
нелепи сенки в прашния ъгъл.
Хора се спират - внезапно добри,
плахо търсят очите им неми.
Гледат смутени, с уплаха дори -
гълъби, паднали на колене.
Птиците унило гледат през тях,
някак безизразно, равнодушно,
сякаш неволно са сторили грях
и сега искат да са послушни.
Въпрос от упор. И без послеслов.
Умират днес в живота себичен
даже птици от несподелена любов.
Ти оставаш ли безразличен?
© Нина Чилиянска Всички права запазени