22 mar 2016, 21:17  

ххх9 

  Poesía
676 0 0
На Емо
И ме завъртат вяли, празни дни
със скоростта на стара въртележка.
Край мен е пролет. Сокът ù сладни,
но аз съм цяла в лед.И ми е тежко...
Не чувам птички. Само скръбен хор
на ангели, очакващи душата.
Не полъх на Южняк във млад простор,
над мен въздиша само черен вятър.
Дърветата, когато ронят цвят,
аз знам, за теб са сЪлзите им бели.
По тях ти пращам вест във твоя свят: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??