Mar 22, 2016, 9:17 PM  

ххх9

  Poetry
784 0 0

                                                    На Емо

И ме завъртат вяли, празни дни

със скоростта на стара въртележка.

Край мен е пролет. Сокът ù сладни,

но аз съм цяла в лед.И ми е тежко...

 

Не чувам птички. Само скръбен хор

на ангели, очакващи душата.

Не полъх на Южняк във млад простор,

над мен въздиша само черен вятър.

 

Дърветата, когато ронят цвят,

аз знам, за теб са сЪлзите им бели.

По тях ти пращам вест във твоя свят:

"Не вярвам, че Безкраят ни разделя!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...