Mar 22, 2016, 9:17 PM  

ххх9

  Poetry
788 0 0

                                                    На Емо

И ме завъртат вяли, празни дни

със скоростта на стара въртележка.

Край мен е пролет. Сокът ù сладни,

но аз съм цяла в лед.И ми е тежко...

 

Не чувам птички. Само скръбен хор

на ангели, очакващи душата.

Не полъх на Южняк във млад простор,

над мен въздиша само черен вятър.

 

Дърветата, когато ронят цвят,

аз знам, за теб са сЪлзите им бели.

По тях ти пращам вест във твоя свят:

"Не вярвам, че Безкраят ни разделя!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...