31 ago 2021, 10:05

Hи мащеха, ни майка ти не бе 

  Poesía
438 1 7

Отново безпризорни и разплакани
и скупчени под нощното небе,
словата избелели са, от чакане,
ни мащеха, ни майка ти не бе.

 

Животе мой, с тъга неприласканите,
опърпани, но жилави мечти,
по детелина суха стискат в дланите,
а те четрилистни са – почти.

 

И мислите с хвърчѝлата понесени,  
за миг го обикалят този свят.
И помня всичките си пъстри есени,
до зима листопадите болят.

 

Но ще дочакам будна минзухарите,
ще рукне стих – от сняг стопен река,
ще цъфне люляк и липите, старите...
напук и на инат ще е така!

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??