19 ene 2021, 9:42  

Хиени са, но в овчи кожи

  Poesía » Civil
535 5 16

Те, демоните са двулики
и си живеят между нас.
Не ще ги разпознае никой –
с човешко тяло са и глас.

 

Понякога съседи мили,
усмихват ни се, уж добри.
Геена са в душите скрили
катранът адски вътре ври.

 

И Коледа празнуват, също,
молитвите без срам сквернят.
Защо ли Бог глава извръща?
Къде отива този свят?

 

Хиени са, но в овчи кожи
и храчат в детските души.
И питам се: Kъде Си, Боже?

Кой ангелите Ти теши?

-----------------------------------------------------------------
Мика Алексич - сръбски артист, режисьор и "педагог". Обвинен от свои ученички, че от 2008, до 2020 година, в своята школа по актьорско майсторство е изнасилил 7 от тях.
Сигурно има и други. Пускал им е църковни песни и всеки час е започвал с "Отче наш".

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да обвиняваш Бог, за простотиите вършени от хората, е богохулство...
  • Не възможно, факт е, но човешкият облик не ги прави хора, а още по-малко човеци. Жертвите станаха 27.
  • Възможно ли е хората да повярват в Бесовете вместо в Бог". Достоевски
  • Така е.
  • Надежда, дълбоко уважавам накърнените чувства на всички, потресени от подобна скверна история, които ти си изразила в стихотворението си. Не виждам да има нормален човек, който да реагира по друг начин на блудството с деца и всички тук са го изразили, затова го спестих. Но Бог няма участие в несправедливостта, която пада върху беззащитните. Ние всички сме виновни. Ние сме виновни, че отстъпваме от нравствеността, която Бог ни е дал, за да ни защити всички, от малки до големи. И затова бесовете влизат в човека свободно, заради свободата, която обществото си дава. Свобода за побесняване, която взима най-беззащитните за своя жертва.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...