19.01.2021 г., 9:42  

Хиени са, но в овчи кожи

532 5 16

Те, демоните са двулики
и си живеят между нас.
Не ще ги разпознае никой –
с човешко тяло са и глас.

 

Понякога съседи мили,
усмихват ни се, уж добри.
Геена са в душите скрили
катранът адски вътре ври.

 

И Коледа празнуват, също,
молитвите без срам сквернят.
Защо ли Бог глава извръща?
Къде отива този свят?

 

Хиени са, но в овчи кожи
и храчат в детските души.
И питам се: Kъде Си, Боже?

Кой ангелите Ти теши?

-----------------------------------------------------------------
Мика Алексич - сръбски артист, режисьор и "педагог". Обвинен от свои ученички, че от 2008, до 2020 година, в своята школа по актьорско майсторство е изнасилил 7 от тях.
Сигурно има и други. Пускал им е църковни песни и всеки час е започвал с "Отче наш".

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да обвиняваш Бог, за простотиите вършени от хората, е богохулство...
  • Не възможно, факт е, но човешкият облик не ги прави хора, а още по-малко човеци. Жертвите станаха 27.
  • Възможно ли е хората да повярват в Бесовете вместо в Бог". Достоевски
  • Така е.
  • Надежда, дълбоко уважавам накърнените чувства на всички, потресени от подобна скверна история, които ти си изразила в стихотворението си. Не виждам да има нормален човек, който да реагира по друг начин на блудството с деца и всички тук са го изразили, затова го спестих. Но Бог няма участие в несправедливостта, която пада върху беззащитните. Ние всички сме виновни. Ние сме виновни, че отстъпваме от нравствеността, която Бог ни е дал, за да ни защити всички, от малки до големи. И затова бесовете влизат в човека свободно, заради свободата, която обществото си дава. Свобода за побесняване, която взима най-беззащитните за своя жертва.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...