13 mar 2006, 20:26

Хижи

Poesía

1.6K 0 6

В белоснежна вихрушка
озарена от лъч светлина
ноща косата си пуска
над грешната черна земя...

И в миг покрива се всичко
със сива - безплътна тъга
тъй брутално спокойна -дори
безмерничко зла.....

А децата в крайните хижи
събуждат се млади и живи
очите им мили познали са мъката само
от крайните хижи с живота да се борят от рано...

В очите дълбоко е скрита
надежда в снежинка една -
се стапя във калната локва
настъпена сякаш е змия.....

Тръгват децата отново
в безпирен и стар кръговрат
безцелно отново се лутат търсейки бряг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dimi (Дими Фильова)

Интересен стих! ПОздравления!

2006-03-14T20:59:30+02:00
dani (Даниела)

ПУНКТОАЦИЯТА ТИ КУЦА,А ИНАЧЕ Е ДОКОСВАЩО...

2006-03-14T20:00:15+02:00
кумеца (Румен Ченков)

"В очите дълбоко е скрита
надежда в снежинка една -
се стапя във калната локва
настъпена сякаш е змия.....

Неправилно построение. Сякаш в първите две строфи си започнал една мисъл, после внезапно си се сетил за нещо друго, по важно, и си го записал.
И ако го дадеш за издаване, всеки редактор ще ти каже, че няма такъв препинателен знак, който да се състои от пет точки.
Ако всеки те излъже, каква ти е ползата?

2006-03-14T19:41:00+02:00
scram (Вал)

Много е хубаво!Браво!

2006-03-14T18:42:24+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Браво и от мен!

2006-03-14T12:26:12+02:00