13 mar 2006, 20:26

Хижи 

  Poesía
1357 0 6
В белоснежна вихрушка
озарена от лъч светлина
ноща косата си пуска
над грешната черна земя...


И в миг покрива се всичко
със сива - безплътна тъга
тъй брутално спокойна -дори
безмерничко зла.....


А децата в крайните хижи
събуждат се млади и живи
очите им мили познали са мъката само
от крайните хижи с живота да се борят от рано...


В очите дълбоко е скрита
надежда в снежинка една -
се стапя във калната локва
настъпена сякаш е змия.....

Тръгват децата отново
в безпирен и стар кръговрат
безцелно отново се лутат търсейки бряг...

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересен стих! ПОздравления!
  • ПУНКТОАЦИЯТА ТИ КУЦА,А ИНАЧЕ Е ДОКОСВАЩО...
  • "В очите дълбоко е скрита
    надежда в снежинка една -
    се стапя във калната локва
    настъпена сякаш е змия.....

    Неправилно построение. Сякаш в първите две строфи си започнал една мисъл, после внезапно си се сетил за нещо друго, по важно, и си го записал.
    И ако го дадеш за издаване, всеки редактор ще ти каже, че няма такъв препинателен знак, който да се състои от пет точки.
    Ако всеки те излъже, каква ти е ползата?
  • Много е хубаво!Браво!
  • Браво и от мен!
  • Харесва ми!Имам чувството,че Смирненски ти е любим автор.Четейки теб,се сещам за него,това трябва да те радваМотивът за "вечната бедност и грижа" присъстват в стиха ти,така както в "Зимни вечери" и "Босоногите".Стихотворението въздейства!Браво!!!/6/
Propuestas
: ??:??